Рядко пиша. Снощи си направих блог. Пак. Някъде из виртуала се въргалят остатъци от предишните ми творения. Които не съм изтрила. Суета? Редакция? Или непоносимост към нещата, които съм писала преди. Защото не са добри, или можеше да бъде по -добре?

Писането е емоционално занятие. Или по-скоро интелектуално.  В тоя виртуален бит пазар трудно мога да си събера мислите. 

Причината да направя тоя полу анонимен блог се дължи на измамата интернет или промяната интернет. Живеем в изключително динамичен свят. Интернет и дигиталните технологии отдавна станаха част от ежедневния ни живот.

И да - имам нужда от учебник по безопасен интернет. По простата причина, че се движа в ограничен кръг от хора, споделям общи ценности и политически убеждения с ограничен кръг от хора. 

Проблемите възникват от досега с хора с различни интереси и друг стил на живот. Разнообразието е нещо прекрасно, но уморява.

Пъстро списание с картинки. Лъскава визия, стилни дрехи. Светът на измамата. Като на филм. Декорите и всичко е много красиво. 

Опитвам се да сегментирам групите, сред които се оказвам в интернет. Не е сложно. В моята група всички са сериозни хора. Нормалност и почтеност. 

Приказката за модернизацията още не е доразказана. Или не е започвала, защото се обърка още в началото. Започна късно. Догонваме. Или сме по-напред. Не знам. Нямам дрон и не съм програмист. 

Кой ще владее бъдещето? Хакерите или мотористите? 

Живеем в бъдеще неразказано.